За щастие, тази игра далеч превъзхожда патетичните призрачни игри, които ни бяха предлагани вчера и завчера. Историята е обикновена комбинация от липсващ човек и неговото откриване, макар че, по някакъв начин ме заинтригува. Всяка сцена е умно интегрирана в сценария, предоставяйки на играчите много увлекателни изпитания.  Пъзелите със скрити предмети са един от най-впечатляващите аспекти в Whispered Stories: Sandman, като елементите са винаги ясни за откриване и някои от тях са интерактивни.

Въпреки че в Whispered Stories: Sandman преобладават предимно кафявите тонове, те не превръщат играта в зърнеста или неясна. Графиките са толкова изчистени и свежи, без никакви капани, че започвате да искате още и още. Представянето на Лондон през 19-и век е осъществено по ярък начин, така че моментално да се потопите в тази епоха. Фоновата музика звучи повтаряема от време на време, но все пак не отегчава много.

Като цяло, Whispered Stories: Sandman не носи нищо ново на този жанр, но има доста приятни неща, които правят играта забавна. Това е от този вид игри, които никога няма да са първи, но си остават пленителни. Това само ни доказва, че класически сценарий и свежа игра винаги струват повече, вместо оригиналност, придружена с куп грешки. Приятна игра!