Въпреки обещаващото описание, сценария на играта е доста по-малко зловещ, отколкото очаквах. Събитията се развиват много бавно, като постепенно ви разкриват тайните на Сайлънтвил, градът без бъдеще и настояще. Разбира се, за да следите случващото се, ще трябва да четете диалозите и да проверявате дневника си всеки път, щом се натъкнете на нещо ново. Помнете, че въпреки някои прилики в сюжетите, 1 Moment of Time: Silentville и and Phenomenon: City of Cyan, носят съвсем различно настроение.

Честно казано, заради хумористичния диалог, странна музика и пълно отсъстиве на типичните, ужасяващи фонови звуци, като например проскърцвания и писъци, 1 Moment of Time: Silentville въобще не е страшна. Дублажи има само във филмчетата, а самите разговори се развиват в тишина. От друга страна, почти всички разговори, в които останалите персонажи ви споделят своите спомени от „онзи знаменателен ден”, са представени под формата на филмчета, които напомнят мастилени скици върху пожълтяла хартия.

Колкото до графиките, първата сцена на 1 Moment of Time: Silentville изумява с множество анимирани и интерактивни обекти. Анимацията е наистина чудесна. В допълнение, когато се придвижвате от една към друга локация, камерата се плъзга леко нагоре и надолу, имитирайки стъпките ви, което придава повече реализъм на играта, и като цяло изглежда много готино. За жалост, броя на интерактивните обекти, на които се натъквате постоянно намалява към края на играта.

Фоновете са доста добри, има  дълбочината на цветовете, подробни са и като цяло са приятни за очите. Контрастът е перфектен, но яркостта уви не е толкова добра, особено ако играете на цял екран. Скритите предмети не се сливат с фоновете, но сцените изглеждат малко мътни, все едно играта е създадена преди няколко години, или е била направена за малки лаптопи. В допълнение някои зони ми изглеждат прекалено тъмни, което леко разваля изживяването.

Сцените със скрити предмети също са малко мътни, и със сигурност претрупани с всякакви неща, включително фасове, мъртви глебарки, или например череп с очи. Обектите в сцените са доста на брой и много добре скрити. Някои от скритите предмети са замаскирани като част от фона, а други са укрити в чекмеджета. Има и някои много малки обекти, които се сливат с фона, но са много малки, и са по-скоро изключение, отколкото правило.

В допълнение, конструкцията на сцените със скрити предмети е доста необикновена. Първо, в повечето случаи, вие ще трябва да намерите група предмети, или дори да предприемете някакво действие, като например „измий зъби”, „отвори бутилка”. В резултат, търсенето на всеки предмет от списъка се превръща в мини-приключение, което ви кара да изследвате сцената, да приближите активните зони, да комбинирате различни предмети, да използвате инструменти и т.н. Повярвайте ми, наистина е трудно, а в същото време много забавно.

Пъзелите не са много по-лесни от сцените със скрити предмети. Ако сте опитен играч, вероятно вече сте ги виждали в други игри от тази категория. В 1 Moment of Time: Silentville повечето мини-игри са същите, но с някои разлики. Например, има стандартна мини-игра, в която трябва да поправите кръг, като завъртате отделните секции около оста им, като това е представено под формата на счупени детски железопътни релси, с движещ се по тях влак, приближаващ бездна. Зареждането на бутона „Пропусни” отнема две минути.

За жалост, някои задачи имат доста нелогични решения. Не е много ясно, защо главният герой всички безполезни боклуци, и както се очаква от вас да направите с тях; например, пудриера. В началото на играта можете да се справите сами с повечето задачи, но след четирдесет минути, става напълно невъзможно да отгатнете какво следва да направите. Например, няколко пъти зациклих, използвах подсказка, и се озовах в стая, която вече бях изследвал. Оказа се, че трябва да се ровя още веднъж в този боклук, за да взема нов интрумент.

Между другото, когато използвате подсказка извън сцена със скрити предмети, то не ви насочва къде да отидете, а просто ви пренася в правилната локация, което обърква доста, особено ако някак сте я пропуснали и нямате идея как сте стигнали там. Странно, но в сцените със скрити предмети, бутона „Подскажи” работи идеално и почти веднага се презарежда.

Освен това има два режима на игра, Неангажиращ и Предизвикателен. В неангажиращия режим няма наказание за погрешни кликове, активните зони са осветени, а записите в дневника често съдържат полезни подсказки. В предизвикателния режим повечето съвети и подсказки са изключени, така че е почти невъзможно да се справите, ако играете за първи път и без стратегически наръчник.

Има и карта, която ви дава 3D изглед на града, покрит с мъгла. Честно казано, изглежда абсолютно възхитително, и ви позволява да се придвижвате между локациите, които вече сте изследвали. От друга страна, заради анимираните облаци и мъгла, които покриват почти целия град, нямате усещане за ориентиране, докато се движите из Сайлънтвил.

Като цяло 1 Moment of Time: Silentville прави добро впечатление. Комбинирайки добре направени, реалистични 3D графики с интригуващ сценарий, отличен звук, креативни сцени със скрити предмети и разкошна анимация, тази игра, без съмнение, заслужава вашето внимание. Може би 1 Moment of Time: Silentville няма да спечели сърцата ви, заради определени недостатъци на геймплея, като нелогични задачи и глупави подсказки, но съм сигурен, че ще ви осигури много приятни моменти. Дайте й шанс!