Основният геймплей не се е променил особено. В Blue Madonna: A Carol Reed Story както обикновено вие трябва да изследвате разнообразни локации, търсейки различни инструменти, които да използвате за решаване на пъзели и мини-игри.  Заради многото сцени, които трябва да посетите, е доста лесно да се изгубите. Все пак повечето локации изглеждат доста еднакво. Понякога е трудно да се разберете къде се намирате и къде трябва да отидете след това. Създателите дори не са осигурили вътрешна карта на играта, така че трябва да се оправяте съвсем сами.

Blue Madonna: A Carol Reed Story поддържа свой уникален визуален стил. Всички локации са направени възоснова на истински снимки. Повечето от сцените са чудесни и колоритни, докато други са много бледи. Да пътуваш из истински претрупани стаи хич не е интересно. Дали създателите са искали да ни изненадат с разхвърляна стая? (Ако само можехте да видите моята стая! Всяка игра със скрити предмети би ми завидяла!) Обикновените пъзели не доставят кой знае колко удоволствие, а досадния сценарий не ви движи напред в геймплея. За да обобщим, ще трябва да играете тази игра в пълна тишина, тъй като няма никакъв дублаж. Този факт е много странен за такова видно заглавие.

В крайна сметка, ако търсите промяна и припрян геймплей, дайте шанс на тази игра.  Може би инстинктивния начин за игра е вашето нещо. А и може би не сте толкова раздразнителни колкото мен.