Този път, трябва да разследваш убийството на една известна оперна певица, лутайки се из театъра, в търсене на улики. Диалозите са малко повече, но въпреки това, са много добре написани, но събитията не се развиват твърде убедително. В действителност, вашата задача е да се заровите в личните вещи на служителите в театъра, да съберете произволни обекти от списъка и да разпитате заподозрените, скачайки между сцените със скрити предмети и мини-игрите. Нямате възможност свободно да опознавате света на играта и вашият партньор ви дава толкова много инструкции, че дори и след един час игра няма да можете да се отървете от усещането, че сте завършили обучението.

Преди няколко години графики като тези на Eastville Chronicles: The Drama Queen Murder щяха да ни изглеждат почти идеални, но днес има стотици игри с далеч по-качествени фонове, по-добри герои и страхотни анимации. Въпросът е, че повечето сцени в Eastville Chronicles: The Drama Queen Murder са кристално ясни, но абсолютно статични. Страните на екрана често потъват в мрак, докато осветените зони се сливат в бели петна. Също така, поради някаква неясна причина, повечето локации в играта са странно наклонени на една страна, сякаш героите ви дават вид все едно си поклащат главата. Дори не можете да си представите колко объркващ и дезориентиращ на пръв поглед е такъв малък недостатък!

Общо взето, сцените със скрити предмети не са лоши, малко напомнящи на детски колажи, но доста по-хубави от тези на Time Chronicles: The Missing Mona Lisa. Повечето от обектите са разположени пред погледа ви. Системата за подсказване се презарежда за няколко секунди. Също така, странно, дори и в неангажиращия модел има санкции за случайните кликвания. А относно главоблъсканиците, те са сравнително лесни и повечето от тях си приличат. Натъкнах се на няколко наистина сложни пъзели, но е повече като изключение, отколкото правило.

Освен това, няма озвучаване, музиката е посредствена и звуковите ефекти са, честно казано, неприятни. Така че, след окло час и половина игра, най-вероятно ще изключите звука на играта, оставайки в пълна тишина с тонове от сцени със скрити предмети и хиляди подобни една на друга мини-игри, безразборно разпръснати из играта. Вероятно, е по-добре от правенето на нищо, но ако имате друга алтернатива, то играйте нещо друго!