Детективи, ченгета, агенти на ФБР са едни от най-известните участници в такива игри, нали? Така че, ролята на пианист звучи различно и ни подсказва, че ще видим нещо ново. За жалост, очакването ни да станем свидетели на нещо модерно и невидяно досега, се сгромоляса на минутата, щом разбрахме, че „пианист” е само наименование на героя ни, а истинскита му роля е на още един дедектив, преследващ лошия престъпник. 

Реално, Silent Nights: The Pianist се подчинява на обикновените игри със скрити предмети, с включените към тях загадки, пъзели и мини-игри. Честно казано, пъзелите са най-доброто в тази игра. Следвайки общите принципи, производителите са усложнили идеално пъзелите и са обновили мини-игрите. Сцените със скритите предмети са приятни, но пък неясните графики могат да откажат някои упорити фенове на скритите предмети. След пъзелите, другото, което много харесахме беше напрегнатия финал. Рядко има усещане за риск в игрите със скрити предмети, но тук, последните няколко минути успяват да събудят истинско напрежение. Както посочихме вече, художествената работа е сравнително недоизпипана за такъв тип игри. Разбира се, не ридаем за пеперуди и цветя, но просто тези илюстрации са прекалено мрачни, дори и за това заглавие. Музикалният фон не е лош, но пък и има какво да се пипне още, за да приляга на мистериозната атмосфера.

И все пак, благодарение на хубавите пъзели Silent Nights: The Pianist си заслужава да бъде опитана. Но заради липсата на иновативен сюжет и тривиалната роля на детектив, не успява да се отличи сред модерните игри от тази категория. Ако това не ви смущава, то дайте й шанс и разгадайте интересните й пъзели.