Защо продължават да ни затрупват с всички тези изтъркани заглавия, при положение, че на толкова много играчи вече са им омръзнали? Да не би да си мислят, че това е начин да изтъкнат тяхната независимост или какво? И така, днес ще се занимаваме с една от тези игри, които не само че не забавляват, а дори потискат много.

Първо, Small Town Terrors: Livingston има много нисък критерий, относно художествената част, прекалено реалистична или по-скоро, мрачна и неприятна. Второ, водещите цветове се изразяват в червено, зелено и синьо. Честно казано, доста е меланхолично да ви се наложи да играете цялата игра с тези графики и да се намирате в обстановка, осеяна или в червено, зелено или синьо. Ако това не накара всеки играч веднага да изтича навън за чист въздух, то няма какво друго.

Такъв тип творчески подход превръща сцените със скрити предмети в нещо отегчително, където почти липсва контрастта и скритите елементи са твърде малки за разпознаване. От вас се изисква огромна наблюдателност и търпение, за да откриете всички предмети, с колкото можете по-малко случайни кликвания. Все пак, пъзелите са с добро ниво на трудност и имат някои нововъведения към класическите задачи. Системата за подсказване също оперира задоволително, като ви предоставя голям брой от презареждащи се съвети.

На фона на всичко, Small Town Terrors: Livingston изобилства с доводи „против”, например, музиката е неприятна и повтаряща се. Тъй като няма интерактивна карта, ви се налага да извършите задоволитен брой връщания назад и напред в играта.

Най-общо погледнато, това заглавие е много далече от това да бъде от най-добрите. Ако страдате от преумора на очите, по-добре въобще и не започвайте с тази игра.