Ще започнем с това, че историята в The Agency of Anomalies: Cinderstone Orphanage не е нищо ново. Мини-игрите са си все същите, до болка познати пъзели с мозайки, лабиринти, зъбни колела и плъзгачи. Има и някои забавни, но все пак нищо особено. Инвенторните задачи също не са особено предизвикателни. Изисква се много тичане насам-натам, за да намерите онова, което знаете че ви трябва. Не се изисква особена мисъл, за да разберете къде да ползвате това, което имате в инвентара. Скритите предмети, които трябва да откриете също се забелязват лесно.

Всъщност, най-големият недостатък на тази игра е, че има прекалено много напътствия. Ясните диалози ви разкриват какво трябва да направите. Дори ви казват и какво ще правите по-късно, още преди дори да сте отключили съответната сцена. Със сигурност това премахва предизвикателството от играта и определено разваля забавлението. Изглежда, че времената на умно направените игри, в които трябваше да напрягаме ума си, е безвъзвратно отминало.

В графично отношение, изоставеното сиропиталище по Коледно време, изглежда добре, даже трогателно. Атмосферата на нещастие и тревога е идеално пресъздадена от дизайнерите. Музикалният фон също е едно от основните качества на заглавието. И така, The Agency of Anomalies: Cinderstone Orphanage би станала по-популярна, ако беше излязла по друго време (например по Коледа). Коледната треска отмина и съответно търсенето на подобни игри намаля. Но ако искате да играете тази игра, а не ви интересува толкова историята в нея, то може би ще ви бъде интересно.