Интерфейсът не е точно посочи-и-кликни. Играете от собствена гледна точка и може да разглеждате наоколо и да се движите по определен начин. Понякога ви се налага да търсите скрити бутони в определени локации, но това не е нещо, което да затрудни един опитен играч. The Last Express предлага интересна система за запазване на прогреса ви досега. Нямате определени позиции, на които да запазвате играта, но пък разполагате с часовник, който може да връщате назад до всеки момент в миналото, или пък директно да отивате на главните спирки по влаковия маршрут. Често обаче няма да знаете какво точно да направите. Никой не ви дава точно определени задачи.

Анимацията също е необичайна. През по-голямата част от времето анимацията не тече гладко, а изглежда по-скоро като слайдшоу (приблизително един кадър в секунда). Това обаче не изглежда толкова зле, колкото звучи. Музиката е доста приятна, достатъчно драматична на подходящите места и е с високо качество на звука. Има дори и много приятни изпълнения на цигулка. За жалост, не можете да отделите много време, за да я слушате, тъй като времето ви е запълнено с разбиване на заключени купета и „взимане на заем” на неща, докато другите пътници са на концерт. Но кой е казал, че приключенския живот е лесен?

The Last Express е една много добре направена игра, създадена с любов и невероятно внимание към детайла. След дълго мислене, ние решихме да й дадем висока оценка. Историята е доста интересна и пристрастяваща. The Last Express е качествена игра, която ще се превърне в класика. Ето затова си заслужава да я играете и да я добавите в своята колекция!